Погледнете адресната лента на браузъра си. Поредицата от символи, започваща с „https“, е URL адрес – интернет адрес, който ви отвежда до конкретна страница или ресурс. Познаването на основните части на URL ви помага да разбирате по-добре структурата на уебсайтовете и начина, по който навигираме в интернет.
Ако научите как се изграждат URL адресите, ще разберете по-добре структурата на своя уебсайт или на който и да е друг уебсайт. Има начини да направите URL адресите на уебсайта по-полезни за търсачките и по-разбираеми за хората. С тези основни познания ще можете да идентифицирате проблеми с навигацията в уебсайта, които влияят върху оптимизацията за търсачки (SEO) и потребителското изживяване (UX).
Нека разгледаме всички части на URL адреса и как всяка от тях ни помага да навигираме в мрежата.
Какво е URL адрес?
URL е съкращение от uniform resource locator („единен указател на ресурс“) и представлява техническото наименование на интернет адрес. Най-често се използва за насочване към конкретна страница в уеб домейн като Shopify.com – лесно разпознаваемо от хората име, което съответства на числов IP адрес. Един URL адрес може да сочи към друга страница в същия уебсайт или към съвсем различен домейн.
URL адресът е в основата на хипервръзките – кликваемите елементи, които улесняват сърфирането в световната мрежа. Ще видите URL адрес в адресната лента на браузъра, след като кликнете върху хипервръзка, или можете да въведете URL адрес директно в адресната лента.
Например тази хипервръзка към Shopify съдържа URL адреса https://shopify.com. Когато задържите показалеца на мишката над тази хипервръзка, URL адресът се показва в лентата на състоянието в долната част на браузъра или в изскачащ прозорец до курсора. Видимият текст „Shopify“ показва общото местоположение, но за да отиде на точното място, браузърът всъщност се нуждае от URL адреса във връзката: https://shopify.com.
Основни части на URL адреса
URL адресите имат линейна структура. Разгледайте основните им части една по една, за да разберете как всяка от тях се вписва в целия адрес:
Протокол
Първата част на един URL адрес е протоколът, наричан още схема. Протоколът определя как браузърът трябва да интерпретира и показва ресурса. Най-популярните протоколи са http:// и https://.
HTTP е съкращение от hypertext transfer protocol (протокол за пренос на хипертекст) – основата на всички уебсайтове. HTTPS по същество е същият протокол, но добавя буквата „S“ за secure (сигурен), което означава, че уебсайтът е удостоверен и притежава SSL/TLS сертификат. Информацията, въведена в защитена HTTPS уеб страница, например пароли, е по-сигурна, защото данните са криптирани.
Някои уебсайтове все още използват HTTP, но той е по-уязвим на кибератаки. Тъй като някои потребители възприемат HTTP като твърде рисков, най-добре е да използвате HTTPS за своя уебсайт за електронна търговия. Магазините в Shopify използват HTTPS по подразбиране.
Освен към уеб страници, един URL адрес може да сочи и към друг тип ресурс в интернет, например хостван PDF файл, като използва различни протоколи, описани по-долу. Все пак протоколът за пренос на хипертекст – схемата, която отличава уеб страниците от други ресурси – и неговата защитена версия (HTTPS) са най-разпространените протоколи, използвани в URL адресите.
Тези други протоколи не са толкова популярни като HTTPS, но е добре да знаете, че съществуват:
- FTP (file transfer protocol – протокол за пренос на файлове) – за прехвърляне на файлове между клиентски и сървърни компютри.
- SMTP (simple mail transfer protocol – опростен протокол за пренос на поща) – протокол за имейл сървъри.
- IRC (internet relay chat) – протокол за текстов чат.
- File – отнася се до файлове на локалния ви компютър.
- Gopher – стара клиент-сървърна система с менюта за разглеждане на документи, приложения и сървъри, която предшества световната мрежа.
- Gemini – лек и опростен протокол, който изисква специално клиентско приложение за достъп до мрежовите ресурси в т.нар. „Geminispace“.
Поддомейн
Следва поддомейнът – незадължителна част от URL адреса, която обозначава категория в рамките на по-голямото пространство на целия ви уебсайт. Например поддомейнът help се намира в основния домейн shopify.com в този URL адрес: help.shopify.com.
Поддомейнът е удобен за потребителите начин за организиране на съдържанието на уебсайта ви. Примери за често използвани поддомейни включват:
- blog
- news
- support или help
- community
Например при URL адреса https://community.shopify.com посетителите с един поглед разбират, че влизат в секцията за дискусии на общността на Shopify.
Поддомейните не са задължителни, но са популярни, защото помагат за логичното организиране на трафика и съдържанието на уебсайта – нещо, което е полезно както за хората, така и за търсачките. Ако вече имате магазин в Shopify, можете да добавите поддомейн, като използвате настройките в административния панел на Shopify.
Основен домейн
Основният домейн е задължителна част от URL адреса. Той се състои от две части: домейн от второ ниво (SLD) и домейн от най-високо ниво (TLD).
- Домейн от второ ниво. SLD е уникалното име, което сте регистрирали за своя магазин или уебсайт при регистратор на домейн имена. Мислете за него като за частта от основния домейн, в която се намира името на вашата марка, като Nike или Adidas.
- Домейн от най-високо ниво. Домейнът от най-високо ниво представлява общата категория на уебсайта, като .com (търговски), .org (организация), .edu (образователен) или .net (компютърна мрежа).
Например основният домейн Shopify.com включва домейна от второ ниво „Shopify“ и TLD „.com“. Ако използвате името на бизнеса си за SLD и .com за TLD, това ще отговаря на очакванията на клиентите за уебсайт за електронна търговия.
Път
Пътят сочи към точното местоположение на конкретен ресурс. Крайната цел обикновено е уеб страница. Организиран чрез една или повече наклонени черти, пътят е гъвкав начин да помогнете на обхождащите роботи на търсачките да разберат смисловата структура на уебсайта. Това може да подобри видимостта на сайта в резултатите от търсенето. Пътят следва основния домейн и може да включва различни сегменти, разделени с наклонена черта (/), ето така:
Тук пътят сочи към поддиректорията blog, където се намират всички страници на блога.
Поддиректория
След основния домейн идва поддиректорията, която можете да си представите като подпапка във файлова директория. Поддиректорията предоставя повече контекст за това как URL адресът се различава от други части на уебсайта. Например /pricing насочва потребителите към раздела с цените на уебсайта на Shopify. Още от URL адреса можете да разберете, че страницата се отнася до цените на абонаментите за Shopify.
Често URL адресът завършва точно тук, при поддиректорията – особено ако сочи към индексна или целева страница. Имената на поддиректориите невинаги съответстват точно на подпапки в основната файлова система на уеб сървъра. Един URL адрес може само да изглежда така, сякаш има структура на директории. Вашата система за управление на съдържанието (CMS) може да променя структурата на URL адреса, така че тя да изглежда като файлов път за по-лесна четимост, докато самата система използва собствена по-сложна структура за съхранение на уеб съдържанието.
Можете да наименувате поддиректорията си както пожелаете, но името трябва да е смислено и точно, за да осигури добро потребителско изживяване. Например имена на поддиректории като catalog, blog, pricing, shipping и help са лесно разпознаваеми.
Слъг
URL слъгът е описание на съдържанието на дадена уеб страница, сведено до една дума или фраза с тирета. Това прави URL адреса по-четим както за хората, така и за обхождащите роботи на търсачките. Той се появява след наклонената черта, следваща поддиректорията.
Например /blog/topics/marketing се състои от две поддиректории – blog и topics – и завършва със слъга „marketing“. Това показва, че страницата за маркетинг се намира в раздела topics, който от своя страна е вложен в поддиректорията blog.
Разширени части на URL адреса
След като разгледахме основите, нека видим как URL адресите могат да станат още по-детайлни. Макар че допълнителната сложност прави тези URL адреси по-технически и по-трудни за четене, тя предоставя повече възможности за персонализиране, когато структурата на уебсайта ви го изисква.
Порт
Портът идентифицира типа връзка, необходима за достъп до определено приложение или уебсайт на уеб сървър. Всеки протокол има свой номер на порт. Ето няколко примера:
Номер на порт
Протокол
80 HTTP (hypertext transfer protocol – протокол за пренос на хипертекст): Портът по подразбиране за некриптиран уеб трафик
443 HTTPS (hypertext transfer protocol secure – защитен протокол за пренос на хипертекст): По-сигурен, криптиран канал за пренос на уеб данни
21 FTP (file transfer protocol – протокол за пренос на файлове): Използва се за прехвърляне на файлове между клиенти и сървъри
22 SSH (secure shell – защитена обвивка): Позволява отдалечен достъп до сървъри чрез команден ред
25 SMTP (simple mail transfer protocol – опростен протокол за пренос на поща): Изпраща изходяща поща от сървъри
143 IMAP (internet message access protocol – протокол за достъп до интернет съобщения): Друг начин за изпращане на имейли от пощенски сървъри
3389 RDP (remote desktop protocol – протокол за отдалечен работен плот): Позволява отдалечен достъп до работни плотове с Windows
Номерът на порта се поставя след основния домейн и преди пътя, ето така: :443/blog/topics/marketing
Портовете обикновено не се показват в URL адресите, защото браузърите разпознават често използваните протоколи и автоматично се свързват чрез правилния порт. Обърнете внимание например какво се случва, когато кликнете върху връзката по-горе. Браузърът автоматично опростява URL адреса до: /blog/topics/marketing
Портовете са полезни в редки случаи, когато трябва да идентифицирате нестандартен порт, какъвто разработчиците понякога използват в среди за разработка и тестване, както и от съображения за сигурност.
Заявка
Ако един URL адрес съдържа въпросителен знак, това показва, че потребителят е въвел дума или фраза за търсене. Заявката се обяснява най-добре с пример. Да речем, че потребител търси „Apple Pay“ в блога на Shopify. Генерира се следният URL адрес: /blog/search?q=apple%20pay
Заявката започва със „search?“. Символът „%20“ обозначава интервала между думите. Знакът „?“ указва на уеб сървъра да потърси този низ и да върне всички съвпадащи резултати.
Параметри
Параметърът, наричан още параметър на заявката, представлява двойка ключ-стойност. Можете да имате повече от един параметър, като отделните параметри се разделят с амперсанд (&). Параметрите са полезни при търсене на продукти или за проследяване, например на маркетингови кампании в Google Analytics.
Нека разгледаме основната структура на URL параметрите. В следния пример имаме три двойки ключ-стойност, разделени с амперсанди:
https://www.saguaro.com/search?q=hiking&options[prefix]=last&type=product
- „search?“ поставя началото на низа на заявката.
- Първата двойка ключ-стойност е заявката за търсене „q=hiking“, която показва, че клиентът е търсил обувки за преходи.
- Втората двойка е техническа и не толкова ясна: „options[prefix]=last“ може да означава, че функцията за търсене използва масив или обект, наречен options, със свойство „prefix“, зададено на „last“ – нещо, което уеб разработчиците биха разбрали по-добре от широката публика.
- Третата двойка ключ-стойност идентифицира типа на търсенето – в този случай търсене на продукт.
Виждате колко сложно може да стане разчитането на URL адреса, но множеството параметри имат своите предимства. Те могат да събират повече информация за целите на проследяването и отчитането.
Фрагмент
В самия край на един URL адрес може да видите фрагмент – незадължителен компонент, който сочи към конкретно място в дадена страница. Фрагментът позволява по-прецизна навигация, вместо да отвежда само до горната част на страницата. Това може да подобри ангажираността и да направи навигацията по-интуитивна за посетителите на уебсайта.
Фрагментите се обозначават със символа #, следван от целева дума, наречена идентификатор на фрагмент, която се използва за преминаване към желаното място. Това може да е раздел като футъра или тематично подзаглавие като „Често задавани въпроси“.
Например в /enterprise#contact-sales фрагментът #contact-sales отвежда до формуляр за контакт в рамките на страницата за корпоративни клиенти.
Често задавани въпроси относно частите на URL адреса
Каква е структурата на един типичен URL адрес?
Един типичен URL адрес съдържа следните части в този ред: протокол://поддомейн.основендомейн/път?заявка#фрагмент
Протоколът и основният домейн са задължителни. Поддомейнът, пътят, заявката и фрагментът са незадължителни. Стандартният протокол, използван за URL адресите в електронната търговия, е HTTPS. Поддомейнът и домейнът съответстват на името на вашия бизнес и на начина, по който категоризирате уеб съдържанието.
Каква е разликата между URL адрес и хипервръзка?
URL адресът е точният интернет адрес на даден ресурс. Хипервръзката е текст или бутон, който съдържа URL адрес, така че когато потребителят кликне върху нея, да бъде отведен до съответния адрес.
Каква е разликата между URL адрес и име на домейн?
Името на домейна е разпознаваемото име на уебсайта, например shopify.com, докато URL адресът (единен указател на ресурс) е пълният уеб адрес на конкретно местоположение в даден уеб домейн. Името на домейна е само една част от URL адреса.
